Видях как вятърът повдигна косата му, когато се обърна. После той продължи по пътя си. Гледах след него, дълго след като се беше изгубил от погледа ми. В следващият миг нещо прелетя на сантиметри от лицето ми и залитнах. Раницата ми тупна на земята, а аз си останах на същото място. Наведох се, за да я вдигна, когато последва нова атака. Три хлапета се надбягваха след топката, която се оказа нещото, съборило раницата. Едното от тях се препъна в падналата чанта и полетя към тревата. Стана, тръсна рижавата си коса и се обърна към мен. Огромните му очи ме гледаха въпросително и с уплах.
- Извинявайте! - изграчи то, докато ми подаваше раницата. Усмихнах се, а то вече тичаше към приятелите си.
Станах и метнах раницата си на гръб. Тръгнах натам, от където се появиха децата. Алеята стигаше до булеварда, на който се намираше любимата ми книжарница. Точно до входа едно момиче свиреше на китара. Пръстите й нежно галеха струните, а те отвръщаха на докосването им с плътна и жива мелодия. Извадих монета и я пуснах в кутията пред краката на момичето. Постоях там още малко. Гледах всяко трепване на струните и попивах всеки звук. След миг момичето спря да свири и започна да пренастройва китарата си. Обърнах се и влязох в магазина.
Книжарницата беше много голяма и точно за това я харесвах. Имаше всякаква литература, а подредбата на книгите улесняваше бързото ориентиране между стелажите. Обичах аромата на новите книги. Обичах препълнените с книги рафтове. Както и моментите, в които се загубвах някъде измежду многобройните заглавия.
Тогава, докато реех поглед и преплитах букви, го видях. Малкият принц стоеше безмълвен на един от рафтовете и чакаше някой, с когото да сподели своята тишина. Взех книгата и се запътих към касата. Платих и прибрах книгата в раницата, след което излязох навън.
Момичето с китарата си беше тръгнало.
