1

Досипах си остатъка от виното. Облегнах се назад и погледнах картината. Нещо не беше както трябва. Определено й липсваше нещо. Отпих от виното. Потопих четката в боята и посегнах към платното.
След половин час картината все още беше пред мен. В същия си недовършен вид. Чашата наблюдаваше безмълвното взиране с осезаемо очакване. Май и на нея й липсваше нещо. Телефонът звънна. Беше Краси.
- Ало, Лео? Трябва да се видим. Искам да видиш някои неща.
Краси е график. При това може би най-добрият, когото познавам.
- Ммм.. - погледнах картината отново - Ти къде си?
- Отивам към Папагала.
- Добре, идвам. Чакай ме там.
Измих четките и излязох.

Запознахме се на един от купоните в Ана. Ана беше тогавашната ми несподелена любов, а пък Краси беше Дон Жуан-ът в Академията. След този купон Ана остана моята несподелената любов още дълго време. След това пак си беше несподелена, но не и любов. Краси беше втори курс в Академията, когато ме приеха. От тогава животът ни се превърна в пиене, цапане, изложби, купони, секс, Алка Зелцер и от време на време по някой спомен.
Влязох в Папагала. Краси беше там, с отворен лаптоп пред него. Пиеше коняк. Беше поръчал и за мен.
- К'во става? - попитах.
- Австрия! Одобриха ме, Лео!
- Австрия? Врабчето?
- Мхм! Заминавам в петък.
- Ми, това е супер! - вдигнах чаша - Наздраве и напред!
- Напред и наздраве!
Пихме още. Поговорихме за изложбата, която му предстои, показа ми снимки на картините, с които ще участва. Попита ме за моите цапаници, после обсъдихме последният запой в Митака, от който и двамата не помнехме почти нищо. Разделихме се с уговорката да се видим в четвъртък.
Взех вино от денонощното и се прибрах.