1,840. Това е било теглото ми, когато съм се появила на бял свят. Крещяща за живот, буйна и нетърпелива, дори не съм изчакала датата, на която е било предвидено да се родя.
Детството ми мина без особени емоции и май бях прекалено кротко хлапе. Е, сигурно се е случвало да направя някоя и друга пакост (като онзи път, когато счупих канелката на бидона с вино и цялата къща се напълни с винарки. Розовите стени на долният етаж бяха само малка част от последствията). Най-много обичах топлите месеци, през които не излизах без колелото си и всеки ден карах в продължение на часове. Обичах да рисувам, рисувах всичко и навсякъде. Особено по време на час. Когато бях в пети клас учителката ми по математика искрено се радваше на рисунките в тетрадката ми, докато съучениците ми се потяха над поредните уравнения...
Мисля, че малко неща са се променили. Продължавам да рисувам, а от скоро си издирвам и ново колело. И продължавам да обичам. Обичам все повече, обичам хиляди неща и обичам хората, които обичат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар