"В какво вярваш?" - попита ме старецът.
Очите му се смееха. Може би знаеше какъв ще бъде отговорът ми. Или предполагаше липсата на такъв. Усмихнах се, но още преди да кажа каквото и да било, той стана от пейката.
Довършвам една от картините си. Кърпата, с която почиствам четките си е напоена с разредител и бои. Обичам този мирис. Обичам и цветовете, които се впиват в кожата ми и понякога остават с дни.
Случи се така, че в продължение на няколко години не рисувах и картините ми липсваха ужасно много. Исках да рисувам, но всеки път, когато се докоснех до четката, чувах отрицателни коментари. "С картините е трудно. Няма да спечелиш от тях, няма смисъл..." Това се повтаряше всеки път, когато заговорех за картини. И постепено тези коментари убиха мечтите ми. Превърнах се в човек, лишен от цел и посока. Затворник в своя собствен свят.
Липсата на вяра е ужасно нещо. А най-прекрасното, което може да ти се случи в такъв момент, е някой, който да ти каже една проста дума. "Вярвай!".
И светът е вече друг. Изпълнен е с аромати. И с безброй цветове. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар