Парченца от стъкло

   Шейсет ватовата крушка немощно осветяваше задименото помещение. Слабата й светлина придаваше жълтеникав оттенък на бледите стени, на вехтите мебели и на двете детски фигури в средата на стаята. Двете малки момичета гледаха с уплах затворената врата пред тях. Те не можеха да видят, но чуваха съвсем ясно това, което се случваше зад нея. Чуваха поредните пиянски крясъци на баща им. Чуваха също и виковете на майка им след всеки нов удар.
   По-малкото дете се разплака. „Мамо!” – викаше то с тънкото си гласче и се надяваше, че повтарянето на тази единствена думичка ще сложи край на зловещите крясъци. Но те не стихваха. Скоро „мамо” беше заменено от ридания, които задушаваха малкото момиче. Ридания, породени от сраха и ужаса, от това, че нищо не бе в състояние да спре грубите мъжки ръце и майчиния плач. Мъничето протегна пухкавата си ръчичка и започна да дърпа сестра си с убеждението, че тя може да прекрати случващото се в стаята пред тях. Но тя не помръдна. Стоеше неподвижно и гледаше вратата, зад която пияният им баща не спираше да крещи. Крясъците се редуваха с шума от съборени предмети и заглушаваха плача на майка им. В един момент децата чуха как тя извика за помощ, а викът й беше последван от силен трясък. Вратата се отвори и момичетата замръзнаха, когато баща им тръгна към тях. Продължаваше да ругае или по-скоро да фъфли някакви неразбираеми пиянски брътвежи. Малкото сестриче тръгна назад и не откъсваше поглед от яростните очи, които се взираха в него. По слабите му крачета потече тънка струя, която бързо попи в килима. Тогава мъжът стисна ръката на уплашеното дете и стовари тежката си длан върху лицето му. После го пусна, отиде до масата и взе отворената бутилка, която стоеше там. Наля си още една чаша и след като я изпи наведнъж, той излезе навън.
   Децата плахо пристъпиха в мрачната стая. Пред тях, свита в единя ъгъл седеше майка им. Щом ги видя, тя започна да събира снимките и парченцата от счупено стъкло по пода. Ръцете й трепереха. Двете момиченца се сгушиха в нея и малките им ръчички обгърнаха раменете й. Тя пусна събраните парченца и прегърна децата. Зарови пръстите си в нежните им къдрици и риданията й се усилиха. Не можеше да спре сълзите си. И не искаше.