Очакване

   Покри очите си с ръка, за да прогони светлината, която нахлуваше през прозореца. Без успех. Слънчевите лъчи се оглеждаха в разпиляните й къдрици и с любопитство си проправяха път към лицето й. Тя обърна гръб на прозореца и стовари ръката си върху възглавницата. Леглото беше голямо. В него беше само тя. На възглавницата - само нейните къдрици и неговият аромат.
   На стола до леглото имаше риза, а под нея се подаваше черна табакера. Някъде до леглото имаше вода. Ръката й намери бутилката, както и липсващото й съдържание, което предвещаваше край на излежаването. Стана и взе бялата риза от стола. Тънката памучна материя обгърна голия й гръб, а уханието на мъжки парфюм насочи погледа й обратно към леглото. Миг по-късно тя съзря един самотен чехъл, който се криеше под черната дантела, небрежно захвърлена върху издраскания паркет. Вторият липсваше. Намери го в кухнята. Върху плота. До него две чаши бяха приключили своето пиянство и всяка от тях запълваше личното си пространство с празно присъствие.
   Направи си кафе и го изпи чисто. Без захар, без мляко. Но пък с цигара. На плота се присъедини още една чаша. И липсващо кафе. Ризата, се свлече в краката й, попила в себе си топлината на тялото й. Ръцете й се плъзнаха по стените, издирайки тапетите.
   Предстоеше ремонт.